Според Комисията за психично здраве на Канада (2016), партньорската подкрепа е поддържаща връзка между хората, които имат общ житейски опит. Свързването с друг човек, който е преживял подобни проблеми, или може би все още го прави, може да бъде жизненоважна връзка за някой, който се бори със собствената си ситуация.

Партньорската подкрепа осигурява взаимна връзка между по-опитни и по-малко опитни лица с цел лично и професионално развитие. Не всеки има качествата, необходими за да бъде добър ментор. Добрият наставник показва съпричастност, слуша и общува, също така е директен, честен, етичен и надежден.

Фигура 1: Наличието на ментор за партньорска поддръжка има много предимства

Социалната подкрепа може да засили личното развитие и да предостави съответната информация, която не може да бъде получена по друг начин. Партньорските наставници често предоставят информация на местните системи за поддръжка. Социалната подкрепа също така предоставя начин за справяне с лични и сложни проблеми.  Ефективна е при достигането, образоването и подкрепата на най-уязвимите хора.

Социалната подкрепа може да насърчи гордостта, удовлетворението и приемствеността в наставничеството. Партньорските дейности предлагат на уязвимите хора възможността да върнат на своята общност, да развият чувство за цел и по-голямо усещане за идентичност.

И накрая, дейностите за социална подкрепа са от полза и за организациите и общността. Обществеността може да формира по-положителен образ на жените мигранти, живеещи самостоятелно, и да увеличи взаимодействието им тях.

Съществува набор от различни програми: 

• Места за посещения: Тези пространства са непринуден начин да се ангажирате в най-различни преживявания, които Ви позволяват да намерите връзка и подкрепа чрез обработка на мисли и чувства, получаване на съвети и обратна връзка. 
• Групи за социална подкрепа: Редовно събиране, където индивидите споделят един с друг своите лични преживявания, борби и предизвикателства. Групата се събира редовно и обикновено тези взаимодействия се наблюдават от обучен ментор за партньорска подкрепа. 
• Програми за развитие на уменията: Тези програми имат за цел да увеличат уменията на физическите лица. Предоставяйки им правилното ориентиране и обучение (прехвърляеми към ежедневния им живот и контекст), лицата се насърчават да подобрят живота си и/или да постигнат амбициите си.

Този модул разглежда онлайн подкрепата. Това е от полза, защото използва технологии за свързване на участниците. Тя може да предложи подкрепа анонимно и без пристрастия, може да бъде публична (отворена за всички потребители) или частна, и може да се предлага чрез дискусионен форум, чат, имейл или срещи на живо.

Фигура 2: Графика, извлечена от инструментариума "Разработване на социална подкрепа в общността".

При планирането на партньорски дейности е от съществено значение първо да се предоставят насоки за онлайн подпомагане, така че потребителите да са успешни и да получат това, от което се нуждаят. Изберете платформа, която е лесно достъпна. Помислете дали да използвате посредническо наблюдение от съображения за сигурност. Предлагайте текуща техническа поддръжка. Обмислете използването на повече от една платформи за свързаност. Създайте указания, за да помогнете на потребителите. Осигурете добро обучение и насоки за улесняващите лица, предоставящи онлайн социална подкрепа.

Фигура 3: Пример за онлайн група за партньорска поддръжка

спешна програма за социална подкрепа е тази, която се развива с течение на времето за да задоволи социалните и емоционалните нужди на потребителите. Най-добрият начин да разберете дали Вашата програма работи успешно, е да я оценявате редовно.

Независимо дали планирате да разработите програма за социална подкрепа от нулата или да адаптирате съществуваща такава, ефективната и устойчива програма изисква внимателни организационни умения, ясно описани протоколи, подходящ процес за набиране и избор на ментори, както и подходящо обучение.

При изпълнението на програма за социална подкрепа трябва да помислите от какъв вид подкрепа се нуждаят хората и как Вашите програми могат да отговорят на тези нужди. Това изисква разглеждане на нуждите и силните страни на Вашата организация, целевата група, към която искате да се отнесете, участниците и техните изисквания за подкрепа, както и Вашите идеи за това как може да изглежда партньорската подкрепа.

Изпълнението или укрепването на дейностите за социална подкрепа обикновено преминава през четири фази, които включват:

1. Съвместна и организационна подготовка (Collaborative and organisational preparation) - например оценка на нуждите, получаване на съгласие от заинтересованите страни и осигуряване на ресурси.
2. Развитие (Activity development) - планиране на партньорски дейности за подкрепа, разработване на протоколи и набиране и обучение на партньорски поддръжници. 
3. Изпълнение на дейността (Activity implementation)- достигане и ангажиране на участниците в програмата и надзор и подкрепа на менторите. 
4. Оценка на дейностите (Evaluation) - Документиране на процеса и определяне на показатели и инструменти за оценка на резултатите и въздействието.

Фигура 4. Четири фази на разработване и управление на програма

След като партньорската дейност работи, не е необичайно нещата да не вървят по план. Успешната дейност изисква добро управление и непрекъснато решаване на проблеми. Тази част се фокусира върху решаването на проблеми, свързани с партньорските поддръжници и участници. Ще Ви бъдат дадени съвети и инструменти за управление на менторите, използване на конструктивен подход към наставничеството и достигане до и ангажиране на участниците в програмата.

Внимателно проектирано и изпълнено оценяване може да спомогне за укрепването и поддържането на дейностите за социална подкрепа. В зависимост от целите Ви, различни методи могат Ви да помогнат за справяне с ежедневните предизвикателства, да разберете как се доставя партньорската поддръжка, а също така да знаете и демонстрирате въздействието на програмата.

Фигура 5: Пример за формуляр за оценка на група за подкрепа 

Някои центрове имат координатори-доброволци, които имат различни отговорности, включително работа директно с потребителите. 

Отговорностите на менторът-координатор на програмата включват набиране на ментори, обучение и инструктаж. Наставникът е отговорен за организирането и наблюдението на групите. Наблюдава менторите, когато работят с потребители, и провежда оценка на програмата, която менторите изпълняват, когато работят с дадено лице. И накрая, той/тя отговаря за подкрепата и приемането на доброволците. 

Това означава, че клиентите, които участват в наставническата програма, работят с друг персонал за поставяне на цели и планиране. След като клиент е имал възможността да научи за наставническата програма и е взел решение, че би искал да участва, той се насочва към координатора на доброволците, за да му бъде избран ментор.

Адаптирането на програма за социална подкрепа е по-вероятно да успее, ако поддържа установената рамка за социална подкрепа, като същевременно променя програмните компоненти, за да се приспособи към целевото население, да повиши културната компетентност и да отговори на нуждите на общността.  Различните насоки за адаптиране имат следните общи стъпки:

Фигура 6. Рамка за адаптация

При адаптирането на съществуваща програма, ключът е непрекъснато да променяте или ревизирате подходите си въз основа на нуждите и характеристиките на участниците и средата на Вашата програма. Непрекъснато подобряване на качеството (CQI- Continuous Quality Improvement) се отнася за всички програми за партньорска поддръжка, независимо дали те се изграждат от нулата или се адаптират към съществуващ модел.

Няма единична съставка , която да се изисква или да гарантира успех, но тези компоненти често правят успешни програмите за социална подкрепа. 

• Поддържайте чест контакт (дългосрочна и текуща подкрепа). 
• Помогнете за развиването на умения за решаване на проблеми, вземане на решения. 
• Помислете за личните, социални, и културни характеристики на потребителя. 
• Помислете за индивидуалните права, неприкосновеността на личния живот и границите на ролята на ментора.